автор: joy_angels

Дворът ми очаква дълго стъпки –
черна кал върху платното, бялото:
знаци калиграфски, ясни, дръзки,
от длан за обич жива зажадняла.

Дворът ми се умори – навярно
така умират в мрака и вселените:
докато чакат сянка да се мерне,
да светне лъч и ... край. И овъглени са.

Домът ми не – тук крепост ми е дворът.
И стъпки не – колене мои има.
Не спря години никой край стобора...
И дворът ми дори се умори от зима.