автор: phifo

Душата на студа е късче лед
с хербарийно листо от друга ера.
Преди ли бяхме живи, или след
по-траен отпечатък да намерим?

Загръща се измръзналият град,
но хората по белите му вени
пак с духване във шепа ще спасят
ефирната си част, като творение.

И се загубва тънката межда
на вчерашното, дето ще е утре.
Играят до фонтана тук деца
и слънчевото колело завъртат.