автор: zaltia

След онзи миг прекрасен,
днес болка си...страдание,
звезда от оня свят далечен,
вик в нощта...стенание.

Прегръщам те във сънищата,
но мъчително денят пълзи.
Слушал много бях за болката,
сега усетих, какво е да боли.

Понякога успявам с чашата,
болката във мен да притъпя,
но идва вместо нея тук тъгата,
докосва ме, не мога да заспя.

Драска в мен, тихичко скимти,
и душата тъжна наранява.
Сърцето сякаш спира да тупти,
и мечтите за любов стопява.

Страдайки, прегръщам самотата,
всичко в мен се срутва и боли.
Във вените ми стича се тъгата,
и очите ми се пълнят със сълзи.