автор: hixxtam

Горчиви спомени в чаша си налях,
наздравица със себе си да вдигна,
и моята Тъга до мен съзрях...
Гримирана като момиче ми намигна.
Отпи си глътка, бликнаха сълзи,
за мигове от времето завързани,
мартеница... интервю и грим...
Топлината на ръце премръзнали.

Един приятел каза ми след време:
-"Тъгата ти красива е, прекрасна,
но ти не вярвай на очите й зелени..."
За всичко лъже той - това е ясно.
Тъгата ми е като котка черна,
сгушена до мен във тъмнината.
Любвеобилна е и много вярна
и като котките обича самотата.

Две по сто... Ти още ли си тука?
Дявол да те вземе, отиди си...
И на вратата тази нощ не чукай.
Търси си друг, от тебе вече втриса.
Тъгата ми е дяволски тактична.
Тихо се излегна на дивана.
Преобрази се на едно момиче
и в погледа й аз съзрях покана.


Интерпретация по песента: "Беда 2" на руския поет с китара Слава Бобков