Пътува той от точка А
в олющено купе.
По път асфалтов тръгва тя,
с кола, от точка Б.
По релсите препуска влак,
достига прелез Х.
Отгоре спуска се кола,
лети по пътя чист.
Но ето, че Случайността
решава да ги спре
и блъска нейната кола
в желязното купе.
От удара изхвърча тя
сред буйните треви,
а той поднася ̀и вода,
превръзва я дори.
След миг линейка идва там,
откарва я със вой.
Разбира той: това бе Тя,
а тя - това бе Той.
... Пълзи металната змия
след краткия престой.
Към болница пътува тя,
а към жена си - той.