автор: estela41

Дали ще забравя...?
как
ръцете ти бавно съблякоха
сърцето на миг самота
и душата докоснаха -
жадни за нежност...


Искам забрава...
за
невинния трепет на устни
с дръзка милост отпиващи
тишината на моите устни -
жадуващо-влажни...

Ще забравя!
Как
проникна във мен,
облада гордостта, свободата
на душа, неотпила греха -
в пелените на знойна неопитност...

Лудостта:
отвъдбариерна,
неподвластна на воля и разум
ще преборя с забрава
за да мога, когато те срещна -
пак да пия от нея -
както първият път...

Кръгът се затваря...