- Две халби ругатни на пълен глас! - изкряска някой от тълпата, след влезналите в кръчмата фантета... ревът разкъса тишината, и песента отново бе подета.
Марлене беше проститутка
С неугледна коса и липсващ зъб
Със поглед през гърдите право режещ
Краката криви, а гърдите скръб
Марлене виеше гласа протяжно
Въртеше се в гротесков валс
Но с погледа си грабваше сърцето
И топлеше с усмивката си нас
Марлене беше чистоплътна
Запретнала пола над белия леген
Със погледа си на жена безпътна
Отмиваше следата от изминалия ден
Марлене пиеше по много
Задавена в пиянски сипкав смях
Във погледа и простичък чаровен
Тече река неизповядан грях
Марлене беше добродушна
Пошляпваше я всеки под гърба
Приемаше го с поглед благодушен
Не искаше за туй дори пара
Марлене мразеше да има грубост
За туй разцепи в края на нощта
Със поглед бляснал - възмутена
На пийналия полицай плешивата глава
Марлене беше наша радост
Отскоро тук красавица една
Без поглед бавно талията чупи
Ще стопли със гръдта си влажната земя