автор: vladolubenov

Тича комшийката, кърпата вее,
скачат гърдите й пак и пак,
а подир нея хорото се лее
като горещ качамак.

Бай Данаила вири мустака,
чичо Андрея ситни едва,
и сякаш шкембето му весело квака,
щом приведе се: „Ква-ква!”

Леля ми в синя и пъстра престилка,
(в нашето село сини са вси)
на лево-на десно се смешно кандилка
и вее златисти коси.

После сме двамата – аз и мама,
цяла червена като домат,
а аз не мога, мен ме е срам, ама –
скачам, нали съм млад.

Дядо Янаки е стиснал бастуна
и тропа, понеже немое с крака,
гледайки тая велика фъртуна
и вика: „Ха така!” „Ха така!”

Баба се кръсти и шепне: „Божке!
Що не съм млада и я!”
И гледа хорото – тая стоножка –
па се пофаща и тя...

А на хорото е целото село,
заедно с куция Начо и онуй пиянде,
дето е вечно неизтрезнело
и все му забравям името… а де?!...

...Скача мегдана, върти се Ръжана,
слънцето смее изгряло лице,
и хълбоци мята и пее реката
с чисто прозрачно сърце!...