автор: geo

Няколко градуса ширина и дължина не ми стигат
за да съм с теб навреме
опипвам седалката и ръката ти търся
където беше белег остана
а ми липсваш безкрайно
от вчера
и никакво уиски не те изчезва
мокро ми е на очите но ти обичаш водата
солената
и слънцето обичаш
затова съм винаги топъл
като плажа на който ще поникнат мечтите ти
ще ти ги гледам
докато се върнеш
а прегръдката ми винаги ще ти бъде по мярка
дори когато си смениш целия гардероб
от стъкълца си сглобявам сърцето
чупливо е
но ти се огледай пак в него
наесен.