автор: DinaRukaq

- Луната тая вечер е различна...
червена кат човешкото сърце...
....Ти питаш ме ,дъще...дали е ранена?
И кой я рани ? За какво?
- Дали не е тъжна...там горе сама...
скучае ... и няма другарче....
...Или пък е болна...и няма вода ,
и няма лекарство и хапче...
- Виж куклата плаче..Играй си със нея !
- Аз вече пораснах и станах на девет....
- Умница си ти ! Гордея се с тебе ! -
Целувка по малкото , умно челце....
- Кажи ми де, мамо...Защо е Луната?
Какво й е днес ми кажи....!
-Незнам сладурано...Сгорещена е явно...
или просто за нещо скърби....

- Скърби за бебето ,което...
оставено от майка си - тъжи....
Или пък за кутрето на момчето...
шофьор безумен вчера го уби...
Или пък за мъжа убил жената...
за таткото посегнал на дете...
за гладните там някъде във мрака...
загиналите във война мъже...
Или пък за лъжите от приятел..
за кражбата на нечие сърце...
.за брат превърнал се в предател....
за падналото птиче без крилце...

-Ех, мъничка моя...Ела да те гушна...
В света има толкоз добро...
Луната едва ли за лошо си мисли...
Мисли си за Зайко , а не за Вълка...

Но как да те възпитам е въпроса...
Доброто заклеймено с етикет
и недостъпно, много нависоко...
издигна се за целия народ...

Възпитам ли те снежно бяла...
ще бъдеш винаги в петна...
Добрият трудно оцелява....
Ах, тези вълчи времена....

Добрият някак си глупее....
търпи той присмех без вина....
Избирай ,който заслужава....
дарявай с твойта добрина....

- Това ти казвам, мамо ...отвисоко,
Луната вижда всичко и гори...
и вглежда се във всички нас дълбоко...
от грешките човешки се черви....