автор: jollyroger

"Ти ли си мале тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела..."
Христо Ботев

... Незнайно за къде пътува
в нощта раздрънкан автобус,
шофьора кръсти се и псува
при всеки ненадеен трус...

Увиснал сърпа на Луната
процежда капки светлина,
но не разреждат тъмнината
заляла цялата земя...

Прокоби нейде нощна птица
вещае смърт или беда...
Като забрадка на вдовица
и безнадеждна е нощта...

Задрямали във автобуса
пътуват няколко жени,
кълнат когато ги раздруса-
какво, не знаейки сами...

Отдавна пътят е изровен-
валяха много дъждове,
но Времето дълба основно
и упорито без да спре...

Край пътя като броеница
са запустелите села:
тук-там потрепва вощеница
през помътнелите стъкла...

И рядко някой преминава,
но като Вятъра сама,
от Бог и хората в забрава,
се мъкне сянка на жена

преди да се изгуби в мрака
и да изтлее като свещ...
Вратата не заключва, чака:
какво- сама не знае днес...

„О сине- шепне- в златна Прага,
във Рим, във Лондон ли, в Париж,
във Барцелона ли, в Чикаго-
и ти по цяла нощ не спиш!..”

...Икона с гаснещо кандило,
пращи фитила с черен дим
и гледа Девата унило
с човешка болка своя Син...

...Отдавна църквата обрана,
а двора станал е гора-
не бие вече и камбана,
че попа Бог си го прибра...

От счупен стълб на две прегънат
кой знае как до днес виси
там лампа, но светлее в пътя
с едва мъждукащи лъчи...

И гробището запустяло
(и с ни един по- пресен гроб!..),
то значи: Времето е спряло
дори в задгробния живот!..

И по Задушница е празно...
Къде са „черните” жени?..
Отдавна в Другото Пространство
и те преминаха сами...

...А кучетата подивяли
и Вятърът във къра пуст
все към Луната вият жално
и подир тоя автобус...

И тъй до Второто Пришествие,
а и след него може би...

...О Господи кажи: След Бедствие
как всичко да се възроди!!!..

13.12.2010. д-р Коста Качев


*И аз бях в тоя автобус...И всичко е точно така...
В безкрайният „Преход” и гробищата опустяха в BG...
Къде ли сбъркахме, Господи!..Защо позволи?!. Не видя
ли, че сме нефелни!?..