автор: Lorena

Сред страниците тишина,
натрупани в едно сърце без памет
открих следа от пистолетен изстрел.
Застреляйте поета!
Когато е жив тежи като канара
над страшните в мълчанието си езици.
Пребродете душата му
и оставете кални следи,
а когато първите кокичета
поникнат на изток от сърцето му
стреляйте и в тях.
От далечните ъгли на съзнанието ми
чувам вик: аз не съм поет,
защо стреляхте?
Сбогувам се с утрото
и с едно море от бликнали мисли.
Живях, живях някак,
а това, което написах
беше само за мен.
Пистолетен изстрел
и полетяха страници тишина.