автор: zapp

Залеза изтля...
нощта не плисна хлад
над този побелял
от жега град,
светофари уморено
делят посоките на ада
в червенo, жълтo и зелено...
върволици ... коли,
зад фаровете притаени
ръмжат по
асфалтовите вени
на апокалиптичен свят ...
небето разкъсано
от рев моторен,
в ярост непозната
диша... огнен
дъх гори земята.
Скрит зад ламаринените
брони,
човекът
денонощно нещо гони...
Животът продъжава,
и в жегата не спира,
един се ражда,
друг... умира.