автор: vaterlo

Вече не говорим. Не говорим.
Пиша нещо. Ти мълчиш.
Любовта навярно е история,
случила се някога в Париж.

Времево, пространствено далечна.
Заменена с навик или гняв.
Любовта изтече. Тя е течна.
Бистра, но с непостоянен нрав.

Пиша тъжно. Мъничко ревниво.
Мислите ти някой друг краде.
Моят свят като сърце е свива.
Твоят е със спуснато перде.

Нямам милост, за да те погаля.
Нито в теб любов - да ми простиш.
И пред нас е само път разкалян,
който не отвежда към Париж.