Барабаните на дъжда
не отприщват задъханост
в пулса ми,
а ме превръщат
в последен бонбон,
затворен
в почти празна, луксозна кутия,
над която
Вечно Гладната Дама
размишлява усилено
да го схруска със угризение
или да го остави
да си мухляса
и да стане негоден
за ядене.