автор: esperanca

Имаш 60 секунди, за да свалиш униформата и облечеш 30 кг пълно бойно снаряжение. По норматив за оценка „Добър“.
59,58...Върху ботушите обшити с метални вложки, които тежат 2 кг и издържат на 500кг тежест, която при падане няма да ти премаже краката, стоят наденати бойните панталони, импрегнирани с трудногорими материали, имащи свойството да се самогасят. При сигнал „Тревога“, скачаш в ботушите, вдигаш панталоните, закопчаваш тирантите. 57...Куртка. Закопчаваш. Колан. Закопчаваш. 56...Поставяваш на гърба дихателен апарат „Saturn – S 71“ с редуцилвинтил. Тежи 18кг, дихателните апарати с композитна бутилка с втори щуцер за дихателна маска, които тежат 4кг, поради бюрокрация са на склад втора година. 55...по норматив оценка „Много добър“. Поставяш качулка Nomex на главата. Маска. 54...Луминисцентна каска Drager, изработена от органичния полимер Кевлар, който издържа на температура до 450градуса по Целзий. 53...В горен десен джоб на куртката е радиостанция Tetra с GPS. Работи. В горен ляв джоб пейсмейкър. Работи. При движение на тялото не издава звук. Когато забавиш ход, започва слабо да писука. Колкото по-дълго време си в покой, толкова повече писукането се усилва, докато премине в пронизващ писък. 51...Ръкавици. На колана в дясно виси киркобрадва, в ляво – карабинер. 50...по норматив за „Отличен“. След 1 минута си декласирал нечий човешки живот.

В психотестовете има въпрос :“С кое животно се идентифицираш?“ Ти никога не се оприличаваш с друг вид животно. Ти си животно. В представата за себе си се виждаш като растение. Твоите корени те държат здраво и неподвижно към земята. Здраво си свързан с живота, защото обикновено живееш по- дълъг срок от времето, за което имаш сили. Поради това живееш некачествено. Краката ти са неподвижни, защото рядко отиваш там, където искаш да бъдеш и почти никога не правиш това, което искаш. Ти ходиш, където трябва и правиш, каквото трябва, следователно допускаш грешки, защото не живееш себе си. Това е причина да се роди въображението ти. То прораства в растението , с което се оприличаваш, стебло от мечти. Колко високо ще се изкачиш в мечтите си, зависи от корените, с които се държиш за земята. Колкото по-здрави и дълбоко разклонени коренища, толкова по-дълбоко в небето ще стигне стеблото. Въздухът е друг вид материя. Различен от пръста.Там е място на стихийни ветрове и течения. Плодът, който ще даде растението, с което се оприличаваш, ако не го пречупят ветровете, зависи от гъвкавината на стеблото следствие техните битки.
Според категорията, за която се явяваш е и степента на сложност в психотеста, в случая 700 въпроса за 2 часа. Искаш да пишеш още за растението , но хронометърът отброява животните в теб: едно – мечка, две – кон, три – вълк. Резултатът ще отчете: звяр – див – единак. Системата ще намери алгоритъм да подчини триединството в своя полза.

Ти си началник бойна смяна. Зад теб са трима бойци, двама от които ти осигуряват коридор с водните струи, а третият те облива в гърба с вода, защото си влязъл прекалено навътре в огъня и температурата е отвъд поносимите стойности. Пред теб е жълто-черна непробиваема стена от дим. Ако имаш късмет ще видиш, когато стената стане сива, след като пожара се локализира и започне процес на гасене. Със сив дим още горят живите предмети – трева, дървета. Когато димът е черно-жълт горят предмети, продукт на човешките ръце, отделят серисти съединеня. Човекът не гори. Той изгаря под действие на температурата. Мазнината се стопява, след което се запалва. Течностите се изпаряват. Костите от високата температура се трошат. В резултат на изпарените течности, мускулите продължават да се съкращават и тялото подскача след прекратяване на жизнените процеси. Поради това от момента на смърт до момента на откриване, тялото е променило местоположението си.
Водната струя на колегата , който държи живота ти под дулото на шланга, изстреляна от струйника те спасява, тласкайки те напред, в сърцето на огъня. Не мислиш за отворите в куртката от двете страни на ципа, през които отделяш вътрешната покачена температура и охлаждаш тялото си. Не мислиш белодробният автомат дали ще се задейства при всяко всмукване, за да ти осигури необходимия процент кислород. За нормално дишане минимумът е 19% кислород. При 17% започва задушаване. До 13%-12% се изпада в безсъзнание. Под 11% - смърт. До 10-тата минута има шанс за спасение. Мозъкът може да оцелее от 7-4минути без кислород.

Бронхоспазъм. Силно сърцебиене. Синосова тахикардия.
Манометърът на „Saturn – S 71“ - една бутилка със 7 литра въздух, започва да пищи толкова силно, че заглушава всичко останало: не чуваш свистенето на движещият се огън; пукането на бетона; не усещаш жегата през визьора; не мислиш, че температурата е прекалено висока, щом краката ти се вдигат все по-трудно, залепвайки на всяка крачка с разтопяващите се подметки; не те е страх. Регистрираш падаща горяща греда, не мислиш дали си стегнал правилно обтяжните ремъци на каската, която ще предпази врата и гръбначните ти прешлени от счупване, ако траекторията на гредата се пресече с твоята. Достигнал си критичните 50 бара налягане въздух.
Тогава виждаш изгорялото телце. Интуитивно знаеш , че е късно. Първоначално решаваш, че е на дете. Някак късо е трупчето. Механично увиваш в мушамата и понасяш навън.
Всяка тъкан по черепа е изгоряла. Очите са сварени и хлътнали в орбитите си. Челната черепна част е натрошена. При фонтанелата лявата и дясна половина зеят отворени. Виждаш мозъка, сварен и свит, прилича на изстинала буца асфалт. Тялото не е на дете. Едната ръка липсва от лакътя надолу, краката са налични до коленете. Ребърцата на гръдния кош са стопени и отсъстват. Първата мисъл, която осъзнаваш е, че жената/вече си чул от някого , че жертвата е жена/ има отлично развити дробове. Докато по-късно пишеш доклада, статистиката гласи: една жертва, изгорял първи етаж, спасени: гараж, втори етаж, покрив... следва подробно описание на оцелелите вещи, пари. Мисълта за добре развитите дробове на жената ще те съпътства до края на дежурството.
Докладваш: “Господин Началник, дежурството сдава Инспектор-инструктор, категория „Г“ степен “6“. Бойците налице, техниката в изправност, по време на дежурството произшествия имаше...“

Качваш се на мощния автомобил, закупен с безлихвен заем, отпуснат от Министерството. С пълна газ на високи обороти двигателят реве с гласа на дивия звяр от самотното животно, което си ти според психотеста. По средата на 35 км, които те делят от мястото, където живееш, на онзи завой с обратния вираж, високата скорост те завърта и продължаваш да се въртиш с десен крак върху педала на газта, дясна ръка опънала ръчната спирачка и лява ръка , навила докрай волана по посока на движението. Не се удряш нито в скалите от ляво, нито изхвърчаш в шанеца от дясно. От въртенето автомобилът губи скорост и угасва сам. В двете страни са спрели коли, които гледат. Никой не идва да те попита имаш ли нужда от помощ. Включваш на първа предавка, вдигаш ръка – знак, че си добре, нищо, че никой не те е попитал и продължаваш.
Три дни до следващото дежурство, през които ще ходиш да играеш футбол, ще посещаваш тренировките по бокс, ще правиш секс, като единакът в дивия звяр от животното, което мислят , че си ти.
А ти си едно растение със здрави корени в земята, с високо стебло и връх във въображаемото небе.