автор: mattea

Сивите зимни дракони
спят в планината,
сгушили глави в крилата си.
Спят съвсем неподвижно.
Сплетени
около селото,
сгушило стари покриви,
тъкмо в полата на хълма.
В топлите курници
вечер,
мътят квачки във полози
само щастливи яйца.
Мъдри стопани
загърлят на топло
стари лозници и корени.
Те никога не говорят
за сивите зимни дракони
заспали в скалите
така неподвижно...

И отминава поредна година.
В очакване.