автор: kasmet4e

Ти плачеш ли понякога нощем,
когато светът тихо спи;
когато няма кой да те чуе,
но и никой няма да те утеши?

Искаш ли понякога да си безчувствен;
да имаш силата да се усмихваш без тъга;
да си поне за малко никому известен
и да изчезне всяка суета?

Искаш ли понякога да спреш часовника -
светът за малко да не се върти;
сърцето ти да е заключено за болката,
а мисълта ти да заспи?

Изгаря ли понякога душата ти
от болката, обидата и от тъгата;
от изневярата на собственото ти сърце
със самотата?

Сънуваш ли понякога мечтите си
облечени в реалност и във светлина;
когато чувството за неизбежност скрито е
под нежна, необятна красота?

Да. Знам, че искаш невъзможното
и че тъгуваш скрит във някой ъгъл.
Но сам не можеш да пребориш болката,
макар, че дълго си се лъгал.

Аз ще съм до теб -
ще пия сълзите ти,
ще изгарям болката ти,
ще се боря за мечтите ти....

А когато слънцето отново докосне лицето ти
и се усмихнеш пак, но без тъга,
ще те целуна бързо, ще погаля ръцете ти,
ще си тръгна тихо, но ще ти оставя обичта.