автор: arty_divine

Тази вечер по новините обявиха края на света. Водещият изчете каквото имаше пред него, изчерви се и запелтечи нещо за Християнската Прошка. Нищо хубаво нямаше. Все едно и също, чуваме го за десети път. Проверих по всички телевизионни канали.
Шийла се беше затворила в банята и плачеше. Вече колко, десет минути? Може би наистина бях задник. Чувах хлипането й през монотонното джвакане на телевизионният водещ.

- Хайде Шийла! – провикнах се. – Знаеш че по телевизията дезинформират. Хората вече не пожелават някому Лека Нощ без да поискат хонорар. Шибани империалисти!
- Погледни задушеното в кухнята! – провикна се тя през сълзи.

Затътрих се натам със сълзи на очи. Много лук ползваше моята Шийла докато готвеше. Все и повтарях, че не е хубаво за моята язва. Задушеното обаче беше ок! Миришеше добре и тихичко къкреше на котлона.

- Хайде скъпа да ядем. Готово е! – провикнах се с оня глас.
- Сипвай си и започвай без мен!
- Не мога без теб!
Тя не отвърна.
- Е, края на света, голяма работа! Друг ще дойде, по-добър и по-хубав!
Шийла се разрида още по-силно. Отидох до вратата и почуках.
- Ханк... – каза тя през сълзи. - Трябва да ти призная нещо.
- Цял съм в слух, скъпа!
- Ханк, не бях честна към теб. Изневерих ти. И не мога да го понеса!
Всичките тази глупости ми дойдоха в повече. Бях гладен. Каквото и да е, само да седнем да вечеряме по-скоро.
- Прощавам ти скъпа! Сега ще излезеш ли оттам? И без това вече няма значение, света свършва, забрави ли? Вече нищо няма значение.

Тя се разрева още по-силно. Въобще не рабирах откъде взема тоя драматизъм.

- Ок, скъпа, ще те оставя да се наплачеш на спокойствие.

Отдалечих се. Тъкмо седнах на масата, когато чух щракане на ключалка. Обърнах се.

Тя стоеше там – изправена в аленото кимоно, което й бях подарил миналата година за годишнината и черните жартиери. Очите й бяха големи и червени – като череши, носът и подут. Сълзите още се спускаха по белите й страни – като малки ручейчета. Ухаеше на Шанел. На смирение.

- Ще правиш ли любов с мен, Ханк? За доброто старо време.
Погледнах си чаовника. Погледнах нея. Наистина нямаше време. Бях гладен.
- Ок! – рекох колебливо. – Щом е заради доброто старо време, предполагам, че може да измислим нещо набързо.

Станах от стола и й се нахвърлих като разярен хипопотам върху лодка с провизии. Не знаех какво върша, всичко ми чернееше.
- О, Ханк! – стенеше тя, моята любима. – Обичай ме, както никога досега! Прави неща, каквито никога не си правил досега с никоя друга. – я стенеше. - Помни ме!
“Ще те помня как ли пък не.” - помислих си.

Разкъсах алената й премяна. Зарових лице в слабините й.

Тя изпъшка.

Оставаха по-малко от две минути до края на света.

Светът какъвто го познавахме щеше да престане да съществува. Платих прескъпо за този, но за нищо не съжалявам.

Задаваше се нова версия – 3.13.456.04. И кой знае, може би там, в света от новата версия двамата с Шийла щяхме да бъдем съвършено непознати. Шибана Курва!

край

Arty Divine
Jan/2012
World v. 3.13.456.04