автор: lordly

Така и не научих името му. Срещах го само, когато жената успяваше да пренасочи джогинга ми покрай казаните. Буташе едно колело с вързана пластмасова касетка за багажника. Не знам защо, веднъж го заговорих и после приветливата му усмивка ме караше да спирам до казана, и да разговарям.

Не съм го питал никога за името, а той никога не питаше за нищо. Кръстих си го Манго – та нали си беше циганин: от миризмата на пушек и риба, та чак до жълтото около ириса.

*
По сутрешният блок приключиха с арестите на цар Киро и протестите, а аз дори с кафето си не бях приключил, когато „ферхундето” вкара дежурната си реплика:
- Айде мило, нали ще минеш покрай „сектора” и ще метнеш нашето „гюле”, точно в „коша”.
И котката в къщи знаеше, че „сектора” и „коша” си бяха казаните, „гюлето” са торбите от кухнята и WC-то, а целия този спектакъл, си беше един бъзик от страна на жена ми с неуспешната ми баскетболна кариера.
Подтичвайки с двете торби в ръце, направих съответната засилка, лек подскок и тъкмо да метна едната, видях наведената над казана рошава глава. Отпуснах китката, приземих се и кимнах на широко усмихната муцуна:
- Здрасти, не те видях и щях да те уцеля с торбата – хем се хиля, хем и някак си изпаднах в неудобство аз.
Мангото отдръпна се, ухили се още по-нашироко и таман да продължа, го чух:
- Ше ме целиш я, нали сега си немаме цар...
Бре-е-е, ами сега, какво да му кажа? Аз за неговия цар нищо не зная. Т.е. помня че на уискито и водката някога викахме „Цар Киро”. Следил бях репортажите за замъци, смърт и битки по телевизията. Четох и за безхаберието на властите, но де да го знам сега накъде бие ухиленият Манго.
Реших най-политикански да започна с въпрос:
- Ама той на теб, наистина ли ти е цар?
- Цар е, ама ваш, щото вий си го направихте и си го диндиркате – рече ми Мангото, а устата му продължава да ми разкрива всичките липсващи зъби.
- Чакай, чакай – върнах аз два баскетболни отскока назад - той нали е циганин като теб.
- Мангал е, ама като мен не е, щото на мен не ми идат депутати и министри на крака.
- Ей на, щом депутатите му ходят на крака, значи е ромски цар – опитах се да го хвана на тясно аз, но Мангото плюна, скри усмивката и рече само:
- Аз тия депутати и до казаните си няма да пусна, щото от как се помня, от тях, царя, кадията и пъдаря, за децата ми хляб не остая!
Плюна Мангото още един път и забута колелото към следващите казани, а аз стоях безмълвен, глупаво ухилен, по средата на джогинга, а май и по средата на всичкото, което ни беше отнето, на Мангото, на мен и на теб.