Той
започна да изучава моите жестове.
Аз
продължих да се взирам в неговите.
А времето
тиктакаше.
(Кой безумец измисли времето?)
"Тик-так, тик-так, тик-так."
Това
изнервящо цъкане
прилича на злорадо "Хи-хи!",
което иде да напомни
(като забравен телевизор,
включен на неподходящата програма),
че е смъртоносно
да се приспособяваш.