автор: trubadur

С думите си - малки пъстри тухлички-
себе си във свят прекрасен взиждаме.
И, на скрито вътре, ни е хубаво,
нищо зад стените че
не виждаме.

Там от зли принцеси змейчета спасяваме,
пием чай със принцове и юпита.
И така, да чуем не успяваме,
топла длан отвън
като почука.

Някой Външен ако пък нахлуе -
втурваме се жадно - да го мразим,
слепи, че целувка той жадува,
затова разтапя
саркофази.