Вярвах в най-далечните звезди, че
някакси през тях ще се докоснем... -
Толкова безплътно ме обичаш
в твърдо уплътнения ни космос!
В общи уж вселенски коридори,
колко пъти пак ще се повтори –
да скъсим светлинните години,
а без да се допрем да се разминем...
Толкова безплътно ме обичаш!
Повече от вакума първичен -
празната идея на всемира.
Толкова безплътно! Имплодирах!!!
Няма ме. Плеромата ми страда,
че в нищото завинаги се втича.
Преди да се яви намери Ада.
Толкова безплътно ме обичаш!