Събуди се любов,
не тъгувай,
изплакни
натежалите мигове.
Виж напира
през клепките утрото
и зачева се
ново развитие.
Отпусни муселина
с косите си
да покрие
ранената пролет.
Нека тръпнат
набъбнали
милите,
те от мъжка ръка
са оформени.
Не плаши се
от ласките алени,
От вибриращи
нови акорди
във плътта ти,
почувствала важното,
тя асма е,
очакваща плодност.
Поздрави тази нова
одежда
с висотата
на опитна лейди,
не веднъж
ще обличаш в копнежи
всяка нощ,
подарила ти себе си.
Събуди ме,
любов,
да съм истинска,
щом погаля с ръка,
да избавям,
щом дъха си даря,
до възкръсване
със утроба
да сбирам
душата ти.