До вчера златно и накичено,
със многоцветно зарево,
с надежда погледи привличало,
отсечено със мисъл за добро,
днес ронещо сълзи-иглички,
тъгува зад един казан само,
бившето коледно дърво.
- Какво тук случва се, защо” -
макар дърво, ридае то.
- Защо за празника на Рождество
мъртвец обичан бях и бях светиня
а днес съм голо тук до теб
и чакам буклукчийката да мине?”
И както само в приказките става,
казанът рече със метален глас:
- Щом турят на челото ти звезда,
очаквай скоро кръста и Голгота,
но след всяко "коледно дърво",
гора ще е от "коледни дървета"!