Тъгата ти -
толкова тиха мелодия
докосна сетивата ми!
Самотата
крещеше неистово
във всеки твой жест
и търсеше нежност!
А слънцето слезло
ниско в очите ти
с бакърен отблясък
на залез отминал,
не повярва в звънкия глас
на моята птица,
в нейната вихрена сила
и скри зад случаен облак
лъчите си...