автор: bilqna_popova

Ти си нов град.
Не знам къде в теб продават хляба.
Не знам колко къщи имаш.
Нито къде е площадът ти.
Виждал съм разни врати.
Големи и малки. Тежки порти.
Прозорци като тъжни жени.
Забрадени – малки, затворени.
Аз съм нов в твоя град.
От теб зависи дали да остана.
Пазиш се цял живот за един.
Очите ти са залези ранни.
Късно е, миличка, за спасение.
А и никога не си ме сънувала.
Живял съм винаги в теб.
Пусни ме да пренощувам.
Оставила си вратата отворена...
Устните ти, отдавна напукани,
за моите жадно се молят.
Шепнат. И тихо се молят.
Ненужно е.
Нощта е вече е гола.