Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: renizah78
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14008

Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 4
Всичко: 442

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Mitko19
:: Albatros
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОрелът и змията
раздел: Разкази
автор: sav11

Орелът кръжеше високо и виждаше всичко като на длан под себе си. Той засичаше всяко движение на тварите долу и стремглаво се спускаше към забавилата да се скрие плячка.
Змията често го гледаше от дупката си и съскаше злобно, когато видеше орелът да се рее свободно из небесната шир. Тя изпадаше в ярост, че той е толкова свободен, а тя е осъдена да се влачи цял живот по корем. Това я правеше вместо добра и смирена, още по-злобна и противна.
Животните отначало я мислеха за мъдра, но се оказа, че нейната “мъдрост” е много по-отровна от отровата й. Мъдрост, с която оправдаваше и обслужваше само своите интереси.
От яд тя почна да хапе наред. Всички още повече я намразиха. Намразиха я повече от колкото мразят враговете си. И от орела се страхуваха, но го уважаваха, защото той не кълвеше никого, ей така от злоба или за удоволствие.
Един ден змията се престраши. Подаде леко глава от дупката си и засъска срещу орела.
– Хей, летящия! Не се мисли за много велик! Защо не кацнеш тук и да видим кой е по-силен?
Орелът знаеше за лукавството и подлостта на змията, но реши да кацне и да внимава. Насочи се към нея, но забеляза, че пясъкът близо до дупката на змията се размърда. Съсредоточи поглед и видя ивица от змийска кожа заровена в пясъка. Разбра, че змията е извикала друга змия, за да го нападне в гръб. Преди да кацне заходи отзад зад дупката на змията, така, че да е далече от помощничката й.
– Хайде излизай! – каза орелът на змията, когато кацна.
Змията остана недоволна от това, че орелът не се хвана в клопката й. Изпълзя леко навън, но толкова, колкото да може да се скрие бързо.
– Защо не излизаш? – запита орелът. – Нали искаш да мерим сили?!
– Прощавай, Орльо. Не бях права. В твоя свободен полет има повече музика и красота, отколкото в моето съскане. Приближи се да ти подаря една мишка, която хванах преди малко. В знак на признателност и уважение към теб.
Орелът я погледна строго и каза:
– Благодаря ти. Мога да си хвана сам!
– Но тази е много едра и е още жива – съблазняваше го змията.
– Казах, че не искам! – отвърна орелът.
– Хайде де, страхуваш ли се? - провокира го змията.
Орелът пристъпи. В този момент змията се стрелна светкавично към него, за да го захапе. Орелът обаче бе готов. Разпери крила, издигна се леко във въздуха, завъртя се бързо и с рязък удар клъвна змията зад главата.
Влечугото бе зашеметено. Орелът сграбчи в ноктите на десния си крак змията зад главата, така, че да не може да се обърне и да го захапи. С другия крак я хвана през средата и я вдигна във въздуха.
Заизкачва се високо в небето. Змията започна да се посъвзема, но като видя, че земята се отдалечава от погледа й с шеметна скорост се вдърви от ужас. Все пак подлостта и инстинктът й за живот надделяха и тя се замоли:
– Орльо Велики, прости ми. Ти си най-великият на Земята! Ти летиш най-високо и си най-близо до Бог. Бъди милостив. Бъди великодушен като Бога. Моля те. Аз обещавам, че никога повече няма да те нападам и съскам срещу теб.
– Смяташ ли, че ти вярвам? – попита я орелът. – Не стига, че не радваш с нищо никого и за да привлечеш внимание, съскаш, плюеш и хапеш всички, а на всичко отгоре си и нагла и продължаваш да бъдеш подла.
– Бях решил да те пусна отвисоко, за да усетиш какво е да летиш и да си свободен преди да се размажеш на земята, но после си промених решението – продължи орелът. Има едно дърво с ябълки. Ако успееш да го опазиш за една епоха, няма да те убивам.
– Добре. Разбира се, че ще го пазя. Ще го пазя даже повече от неизлюпените си яйца! – съгласи се с радост влечугото и весела злоба заблестя в зениците й.
Орелът долетял до дървото и пусна змията.
Хиляди години тя се опитваше да привлече някого на своя страна, обещавайки му вечно блаженство. Блаженство, което ще получи, изяждайки само една ябълка, която тя ще му даде. В отплата искаше само да убие орела.
Накрая дойде едно същество на два крака. Викаха му-жена. Жената се съгласи.
Змията знаеше, че жената има другар, който е по-силен от нея. Викаха му мъж.
Влечугото каза:
– Доведи другаря си. Нека и той да яде от ябълката. Той е по-силен от тебе и ще може да убие орела. Ще свърши твоята работа. Ти само ще му казваш какво да прави и ще му помагаш, ако трябва.
Жената отхапа от ябълката и прогледна. Разбра обаче, че не е хубаво да убиват орела, но вече беше късно. Сделката си е сделка, а и змията я заплаши, че ако я подведе ще хапе винаги децата й.
С мъка в сърцето тя повика мъжа. Даде му една ябълка, а след като мъжът я изяде му обясни, че трябва да убият орела. Ще не ще, мъжът се съгласи.
Тръгнаха да търсят орела. Търсиха го много дни и нощи. Накрая се изкачиха на високата планина и видяха гнездото му. Орелът не беше там. Седнаха и се зачудиха как да го погубят. Никога до този момент не биха правили това.
Жената съзря множество камъни и предложи да се скрият и да изчакат орела да се върне в гнездото, а когато заспи да го замерят с камъни. Скриха се. Чакаха почти една седмица и накрая видяха орела да се приближава.
Орелът долетя и кацна в гнездото си. Но понеже вижда от далече, още преди мъжът и жената да го видят и да се скрият, той ги бе видял. Разбра, че става нещо нередно, но бе много изморен и реши да си почине. Все пак остана нащрек. Отпусна се и зачака.
След време когато мъжът и жената си помислиха, че орелът е заспал, взеха камъните и започнаха да го замерват. Орелът отскочи и литна срещу тях. Но двамата двукраки вместо да се изплашат започнаха да хвърлят още по-яростно. Накрая жената успя да го заобиколи и го удари в главата. Зашеметен орелът падна на земята. Но мъжът и жената бяха много изплашени и хукнаха да бягат. Помислиха си, че са убили орела. Той наистина беше полумъртъв, но все пак дишаше.
Има една древна легенда. Легенда стара колкото Вселената. В нея се разказва, как орелът бил толкова могъщ и силен, че можел да достигне до границите на отвъдното. Там течала Реката на Живота. Когато орелът усещал, че силите го напускат, долитал до Реката на Живота, изкъпвал се в нея и така се възраждал за нов живот.
Орелът, който мъжът и жената си помислиха, че са погубили, започна да се оправя. Заваля дъжд и го освежи. Той събра всичките си сили и политна към границите на отвъдното. С последни сили долетя и се изкъпа в Реката на Живота. Силите се вляха в него и той се възроди.
Полетя бързо към Земята. Настигна мъжът и жената и се изправи срещу тях. Огромните му криле закриха слънцето, а мощните му размахвания вдигнаха силна вихрушка. Мъжът и жената се изплашиха и се свиха, треперейки на земята. Те не можеха да повярват, че орелът е жив.
– Кажете ми защо хвърляхте камъни по мен и искахте да ме погубите? Какво съм ви направил? – запита орелът.
Жената се разплака и през сълзи призна всичко. Тогава орелът каза, че им прощава и че не трябва повече да се страхуват от змията и да се чувстват задължени към нея. Обеща им да се погрижи за нея.
Така и стана. Долетя до дървото. Хвана змията и я пусна да се размаже върху най-острите скали.
За жалост, докато пазела дървото, змията снесла много яйца, от които се излюпили хиляди малки змийчета. Станали толкова много, че до ден днешен орелът лети и ги търси, за да ги заличи от Земята!


Публикувано от Administrator на 10.01.2012 @ 16:01:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   sav11

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

10.08.2022 год. / 08:53:36 часа

добави твой текст
"Орелът и змията" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Орелът и змията
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 12.01.2012 @ 16:01:16
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина мъдра приказка!
Поздрави!


Re: Орелът и змията
от galiakara на 10.01.2012 @ 19:35:52
(Профил | Изпрати бележка)
Хубава приказка и мъдра, като всички приказки! Поздравления, Сав!


Re: Орелът и змията
от sav11 на 12.01.2012 @ 15:02:45
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Галя! Как е в Гърция? Кога ще почнат гъркините да идват в България да работят като домашни помощнички? Щом не идват, значи там няма криза!

]