автор: osi4kata

Господин Дявол,
Бих искал да започна отнякъде
това писмо. В подходящото време.
Ние с Вас не сме стари приятели,
но ме пращат при Вас. Да ме вземете.
Аз съм дребен човек. И по сан, и физически.
Занимавам се само с дребни дела.
И се водя – лице. По закон. Юридически.
По закон на лицата не им трябва душа.
Тя им пречи да спазват правила и наредби,
все ги влачи надолу, все ги дърпа назад.
И ги кара да бъдат понякога гневни,
а гневът само трови този тъй хубав свят...
Изкривява лицата, замърсява природата
с ругатни и убийствена злъч,
предизвиква дори глобално затопляне
и превръща козата във пръч.
И така... Притежам душа незаконно.
Тя е мой постоянен проблем.
Нелегална бунтарка с часовник и бомба.
Ал-кайдистка. На служба при Бен Ладен.
Да, срамувам се много, съвестта ме изяжда.
Обществото ме праща за помощ при Вас.
Приемете ме, моля. От особена важност е.
И задръжте душата ми, щом си тръгна след час.
Ще Ви бъда безкрайно задължен и признателен.
Ще ви помня с години. За дълго. До гроб.
Ще Ви бъда най-верен, най-искрен приятел.
Е, доскоро, Рогатий!

Един бъдещ скот.