автор: tomatroev

В живота ми веднъж така се случи.
Останах без пари и без дърва.
Седях и в стаята си мръзнех като куче.
Навън бе само пясък и вода.

Но, ясно е, не стават за горене.
И с водораслите реших да пробвам аз.
Нагазих в тях дълбоко, до колене,
напълних ги в чували - и у нас.

Разстлах ги и вълшебен стана пода,
и казах си: "О, боже, аз съм луд!"
Да, луд съм, но къде ще ходя,
и по-добре ли е да пукна в тоя студ?

Запалих с тях проклетата камина,
/ как тъпках - повече да събере /,
запушиха тревите, пламна огънят
и... в къщи замириса на море!

И в стаята ми влезе лятото,
било е скрито в морската трева -
и слънцето, и чайки, топъл вятър,
те чакали са да ги съживя...

Стопиха се тревите в шепа пепел.
Но птица аз видях над пепелта...
И в оня миг бе толкоз светло,
че сякаш се прераждаше света.

Години много после - друго време,
потече златната река и тук.
Най-скъпото гориво вече вземах
на зимата и на студа напук.

Не теглех повече от безпаричие,
камината си теглеше добре,
гореше вътре огънят... Но никога
така не замириса на море.