Не смей се като стар и тъжен клоун
забулено от времето мълчание...
Аз търся твоя нежен шепот като ромон
да излекувам натрупано страдание.
И като плашило от забравата облечено
ще чакам аз спектакълът на злото,
с което днешното ни време е затлачено
защото сме убили в себе си доброто.
Мълчанието се надига с тъжен кикот
и чувам го да се надсмива на живота.
Пристъпва като акробат по въже от похот
направляван от ръката на съдбата.
Въжето се разкъса във гробното мълчание.
Шепотът потъна като ромон и замря.
Натрупаното от времето страдание
изплака,а безчувствието свирна със уста.