автор: RockAround_theC_l_ock

Отразявам се в теб,
отразяваш се в мен
и така – всеки ден...
Всеки ден все така –
две набръчкани,
пукнати огледала,
разкривени и прашни,
с изпопадал варак,
вече леко незрящи,
и защо ли, все пак
(или липса на „друга”,
или липса на „друг”),
ти – все моя съпруга,
аз – все твоя съпруг.

Тъй вървим... Накъде ли
и защо ли... и – как
ти си куцаш на левия,
аз – на десния крак?
Много пъти залитали
с политическа страст
„ляво-дясно” опитали,
(умно – ти; тъпо – аз...),
но докрай преживяли
„епи”кризи и глад;
знамената люляли
сред „шпалир” и площад,
„на ура” или гневно
изкрещяли протест,
но до край отстояли
свое право на чест...

...отразявам се в теб,
отразяваш се в мен –
ден след ден...
Всеки ден
знам ще става така –
ще помилваш лицето ми
нежно, с ръка;
мимолетна целувка
и по дългия път
отразените спомени
ще вървят... и – вървят...


Бой..Боев, 2012