автор: osi4kata

Здравей, Господи.
Аз живея назаем
в един град
точно под Южния Кръст,
И поделям стотина квадрата (три стаи)
с още доста народ (г.з до г.з).
Да, прибирам се рядко.
Все размахвам крилете
със надежда да литна
като тебе и аз,
Да получа признание от снахата и зетя,
да се чуе в ефир и моят глас.
Ала все не успявам.
Имам олово в краката.
Вкоренена съм сякаш във тази земя.
Ревматично-артритни се свиват крилата.
И назаем живея. И длъжник ще умра.
Чух, че щедър си бил щом поискаш.
И изсипваш с торбите безброй благинки –
на управници, шмекери и киноартистки...
Даром. Не след горещи молби.
Ти недей да си мислиш, че им завиждам
(опАзил си ме, Боже, от завист до днес)...
Най-невинно така просто аз си разпитвам...
И очаквам ответа Ти със нескрит интерес.
Аз живея по твоите строги закони.
Всеки залък със ближни деля,
не крада, не убивам и винаги гоня
Нечестивия още щом го съзра.
И не искам да бъда мирянка досадна
(ти си моят свидетел за това),
Но съмнения разни у мен се пораждат...
Сякаш имаш си, Боже, любими чеда.
И не всички са равни пред Тебе,
Пред Великия Мъдър Пастир.
Едни бъхтат до лудост за хлЕба,
Други тънат в разкош - „бей гиби“..
Това е, Господи. Зная, ти си всесилен.
Можеш в миг да ме смачкаш като блудна муха...
Да ти кажа ли нещо? Май съм се уморила...
Не ми пука дори дали ще умра.
Сбогом, Боже! Прости ми, че съм толкова грешна,
че създал си ме с някакъв много фатален дефект...
Че съм мислеща, искрена и безскрупулно честна.
Сбогом, Господи. Съжалявам, че не съм твой човек.