(кавърма от „Сладкопойна чучулига”)
Мазногласна шушумига
на високо се издига
и с мутирали крила
каца в меките кресла.
Па завдига шум тогава,
от високото запява
и реди ги с мазен глас:
- Важна птица тук съм аз!
А онез балъци долу,
нека блъскат и жумолят.
Колко щат да си роптаят,
но едно от мен да знаят:
може да съм шушумига,
може чучело и лига,
ала вис така се стига!