автор: Rumir

Ало, чуваш ли?
Аз съм в двадесет и трета.
Тук хора гният, тук хора пеят.
Никнат къртичини и псета вият.

И нещо пука.

Ало, връзката!

Законът за защита на държавата
е притеснен.
На подсъдимата скамейка -
месец есенен.

Ало, новини.

Господине, ще почакат дъщерите ви!
Пролетна е София.
Разходете се за малко,
викат ви.

Там...

Ало!
Връзката между небето и земята е прекъсната.
Връзката със ключовете е изчезнала.

Аз съм в двадесет и пета.
Спокойно е полето край Илиенци.

И вече,
следата е поела - към душите ни!