автор: magistrat

Тази вечер пийнах едни бири... После досадих на най-добрата си приятелка. Говорих й едни неща и исках съвет. Тя пък ми каза, че не е компетентна.
Аз се чудех как да реша живота си, Вселената и всичко останало.
Не че е толкова важно, ама ... ако не спиш три нощи подред и като некакъв смотан пубер си представяш как говориш с някого...
И пак не знам какво да сторя. Да мълча и да чакам да мине. Да мълча и да чакам да разбера какво става. Да не мълча и да сложа край на дилемата.
Мда. Добре, ама на хартия съм моного силна. А като видя човека срещу мене, ченето ми се схваща и само се хиля.
Спомням си целувката – солена като морето, към което отивам.
Спомням си погледа.
Спомням си думите – „Ще ми липсваш”.

Истината е, че искам да те целуна отоново.