В една свирепа зимна утрин
на прага си намерих коте
премръзнало
и сгушено във себе си.
По козинката му
студът блестеше
в кристалните си форми.
Прегърнах го,
за да го прибера на топло,
защото знаех,
че е само мит
онази приказка за деветте живота.
Но то размърда се,
уплаши се и ме одра.
И неочакваната болка
се стече по ръцете ми,
оставяйки следата
от бягството неблагодарно.
То не разбра,
че моята любов,
спасяваше живота му.
А моята любов,
дали разбра,
че във прегръдката си,
бе отнела свободата му?