С една
единствена игла
нещата са съшити.
Нещата - това са
здрачът след нощта,
заревото, вплетения
намек за деня...
През едно единствено
ухо
са минали и водата,
и пръстта,
и съединили са се
в глина.
С едно убождане
от нея
е извадено ребро,
от него е направена
жена,
а с едно-единствено
докосване
от нея сторен
е светът наново
прободен в двата края -
в началото от възел
е разплетена
зора,
в края с възел е
завързана
смъртта...