Сняг – бяла приказка и тишина.
И в тишината двама с теб.
Красиви снежни пеперуди, нежни,
кръжат навсякъде край нас –
крилца в косите ти заплитат,
целуват вирнатото ти носле,
на миглите в почуда спират,
докосват бузките ти зачервени,
за теб танцуват те, дете.
А под завивките си снежни
спят къщите, забравили света –
преглътнали отминалото време,
за бъдеще не мислят те сега.
А може би в съня си пак ни виждат
прегърнати как преминаваме край тях –
в студа, на любовта ни те се топлят,
дори и зимата, премръзнало сърце.