По повод стиха на МАРТА
за ЕДИНИЦИТЕ И НУЛИТЕ
Незнайно где,
там, накъде далече -
над къщата на двете единици -
над всички изяисявал се един -
КОМИН.
Обаче, моля - вслушайте се харно -
той бил излишен - имало там парно,
ала на покрива все пак се гушел -
и де що става - с любопитство слушал.
Защото... тази къща, то се знае -
си имала комин във всяка стая.
И тъй - веднъж видял като на скица
и чул добре, че мистър Единица
си има гост, но не било жена -
пак единица влязла там една (!)
Аха-а, коминът рекал си тогаз, -
я нека чуем колко са корназ?
И що там правят? Имам подозрения,
че сбрали са се с тъмни намерения!
А пък отдолу - (да те хване страх!) -
ехтяло толкоз гръмко "Ох", и "Ах'...
като че ли били там не двамина -
А ЦЕЛИ ТРИМА!!!
А колко са - че кой да каже може?
Но Бог ги знае...!
Що не казваш, Боже?
Затуй -
Коминът си помислил идилично -
че става дума за ЧИСЛО ДВОИЧНО !
Че двете единици гръмогласни -
били комплект от единици страстни
и брой ги ако щеш и до зори -
двоично - правели не две, а три!
(Двоично 11 = 3 !!! )