В моята душа се ражда песен.
С много ласка, с много топлина...
Тихо! Замълчи, поете!
Silence, Stille… тишина!
Спри да ръфаш ябълка библейска в райски храсти.
От змия лукава - дар за мъдреците.
Карнавално да разголваш дивите си страсти,
скрити само за слепците.
Не разбирам твоя, пъстър, шумен, книжен свят!
И, ако за миг на суетата ти обърнеш рамо,
с поглед впит далеч зад хоризонта на мъглата
Аз ще те попитам само:
Колко думи са ти нужни, да опишеш тишината?