Един смахнат ден.
Като изключим факта, че изпитвам непоносимост към някои храни, но, дори тях бих консумирала при определени условия, определено Коледното пазаруване е тест по търпение. Да влезеш в не знам колко магазина, да чакаш всеки преди теб да се накани да изнамери нужните му парички, стотинки и прочие... Да излезеш пък по магазини с жена-е убийство!
Все са недостатъчно добри да речем корите за баница, все са недостатъчно тлъсти/крехни/и каквото се сетиш пържолите, докато една изнервена опашка от 7 човека чака да кажете какво искате. Не, празниците ми идват в много!
Въпреки идеята за Коледния дух(която ми харесва, между другото)-въпреки това, на моменти ми идеше да се фрасна с бутилката шампанско по главата. Църквата пък ми е още по-странно място-някакъв човечец разправяше как имал настроение и мислил да донесе след обяда 100 лева за свещи или някакви си там молитви. Хубаво, няма лошо! Дори е похвално, но не е ли по-добре да нахраниш 2-ма нещастника с тези пари?! Не, логиката на хората ми е някаква "ненормална". Също, кой пръв ще си вземе светена вода. Или коя свещ ще е най-голямата. Да застанеш под купола(разбирайте огромния полилей със свещи) и да седиш под него 1 минута, за да ти върви, и предполагам неженените да се омъжат/оженят, добре. Честно, в повече ми дойде днес! Но всичко това, някак ми стана едно хубаво, когато се загледах към тавана на въпросната църква-и там видях лицето Му(поне според този, който го е рисувал), и изписани думите: " Тази е моята заповед да любите един другиго както и аз ви възлюбих". Простички думи, но с вложен толкова много смисъл.
В крайна сметка, ако ни е хубаво-с всеки ще се разбираме, въпросът е как ще е, когато другите ни изнервят и карат да мислим, че са безкрайно нязе различни.
Сега ми е едно ВЕСЕЛО и леко. Весели празници!!!