автор: zaltia

Гледам днес насреща в магазина,
Ганчо, стар приятел до една витрина.
Писна ми от коледните пуйки вика,
и мръвките в количката си тика.

Връщам се към вратната пържола,
и бърка пак в хладилната гондола.
Ела довечера във кръчмата със нас,
всеки петък се събираме, му викам аз.

Компанията знаеш, весела квартална,
а вечерята, разкошотия уникална.
Трушийка хрупкава, салатка прясна,
водка абсолют, и грозданка страшна.

Не мога вика Ганчо, празнична е тази вечер,
тъщата пристига, хола ще ми стане тесен.
Сега изчезвам, че времето ми отлетя,
а имам аз да свърша, още куп неща.

Жена ми всеки петък след фризьора,
извайва се, във фитнеса на тренажьора.
Аз пък трябва да наготвя и да изпера,
да изтупам, а после да простра,

Не ми тежи да шетам, вика Гани,
обаче в къщи с тъщата е, мани мани.
И... забравих братче да ти споделя,
филмите ги гледам, с ютията в ръка.

Приятелски потупах, Ганчо по гърба,
разделихме се, и аз забързах към дома.
Във кухнята, продуктите разпределих,
целунах аз жена си, горещо и благодарих.

Тя мило се усмихна, оправи своите коси,
погледна ме, и ме попита с влюбените си очи.
Знам че петък, си с приятелите си добри,
но защо аджаба*, с целувка ми благодари?

Защото все тъй силно те обичам в този час,
прегърнах я, и нежно и прошепнах аз.
И знаеш ли, не е поредният ми мъжки трик,
просто в себе си, момчето влюбено открих.

аджаба* от Турски - изразява любопитство, съмнение, неувереност