автор: meiia

И тази зима не отсякохме елха,
но спретнах пак невидима украса
от символи в една измислена леха
съвсем върху покривката на масата
с десен от детелини без едно листо,
изядени от гладни северни елени.
Преглъща там и втасващото ми тесто
идеи щастие, зелени ли зелени!
А те върху трапезата ми все са кът,
и никога не сa дошли „когато трябва",
щом дядо Коледа, към мен на път,
джуджета праща, за да ме ограбват,
та после да се радвам и на грам
измолена в лишения благословия.
Прилична е на подаяние и ме е срам
наздравица от милостиня да отпия.
Обречени сме като коледни елхи,
отсечени за много важен празник.
А през душите ни лежат лехи, лехи...
към хоризонта мамещо да блазнят.
Едва ли ще поникне късен стрък-
сечем дърво, за да зарадваме живота.
А някой ден пристигналият щърк
да няма връх, да си стаи гнездото.
Красиво е с украса. Би било и без.
Ако е честно, все ще е красиво...
О, Господи, до истината наша слез,
измисленото пребоядисай в сиво!
От „шарен свят” ще стане „пепелив”
с обърнатите карти върху тази маса.
Кажи ми как обреченият е щастлив
и ще ми стига за гуляй. И за украса.