Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 285
ХуЛитери: 5
Всичко: 290

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: AGRESIVE
:: Icy
:: CheGuevara

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтапотъване
раздел: Любовна лирика
автор: desert_inrose

“Няма да си тръгна без теб...”

Знам
без мен широкото е тясно
сякаш не е нощ
осъмнала
шумолно
сякаш липсата е временна
и временна е –
винаги се връщам...
Но се прибери сега
очите ти потъват
и се губят в клепките ти-ветрила
колко им е черно
и сами чернеят
черни са
прости ми, че ме виждаш пак така...
Болката е моя – ще я страдам.
Ти своя имаш, вързана за мен.
Иди си, моля те.
Не ме оставяш...
И тук да си, мен просто ще ме няма.
Ще бъда никъде.
И утре ще се върна
като супернова
проплакала току, новородена
ще ме прегърнеш и ще ми е топло
а ти отново ще се разпознаеш
в мен.
Ще ме посрещнеш, разпочистил необяти
ще се будиш, щом помръдна
а умората прекъсне ли плача ми
трептежа му в съня си ще отнемаш...
Тръгни.
Достатъчно в неясноти се лута
и днес и вчера, може би и утре
предстáви доста пресъздаде
не е лесно, не...
но ето, пак сме двамата
и пак е тежко.
Дадени сме си така
да се пилеем
да бистрим родови сълзи.
Да се стопим накрая –
виж ме мен –
потъвам
с твоите почернени
полу
очи.



Публикувано от aurora на 22.12.2011 @ 09:44:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   desert_inrose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.03.2024 год. / 22:07:46 часа

добави твой текст
"потъване" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: потъване
от ATOM на 22.12.2011 @ 10:39:40
(Профил | Изпрати бележка)
разбъркани, в разбъркания комос,
безпаметно се разминават атоми,
но някои успяват да докоснат
далечната повърхност на ядрата ни


Re: потъване
от desert_inrose на 22.12.2011 @ 13:13:53
(Профил | Изпрати бележка)
някои
да

]


Re: потъване
от esennolisto на 22.12.2011 @ 11:59:20
(Профил | Изпрати бележка)
Много силно стихо! Страшно ми хареса....усетих го, знам го това "потъване"...Поздравления!!!
И усмихмати празници!


Re: потъване
от desert_inrose на 22.12.2011 @ 13:15:34
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря
спокойни да са, стига ми...
нека и за теб :)

]


Re: потъване
от daro на 22.12.2011 @ 12:51:19
(Профил | Изпрати бележка)
на това му казвам - достойно продължение!
Простена да си!

след коментара на ATOM,
по-добре да потъна
в тишината си...........
(.)


Re: потъване
от desert_inrose на 22.12.2011 @ 13:17:41
(Профил | Изпрати бележка)
най-тихото присъствие
също ми е радващо
без оглед на причината за него и има ли тя основание... :)

]