автор: khanas

Вървял Али Пехливанин,
колко друм извървял,
през колко села минал,
та дошъл в Прилеп, града голема,
Крали Марко да дири:
- Де бре, Марко, куче Марко,
сто бабаита надвих,
сто бабаита от десет кази,
от десет кази и трийсе нахии,
сега съм тука дошъл
тебе да натисна,
врата ти да прекърша,
парче по парче да те късам.
Засмя се Марко, Крали Марко:
- Али Пехливане, коджа Пехливане,
аз в роса рилска съм се къпал
и Добруджа с пот съм поил,
самодивско мляко съм сукал,
с горянин змей хоро съм вил.
Дорде си пазя рода български
и на глава гугла нося,
турчин не мож ме надви,
ни ти, ни триста табора още.
Разлюти се Али Пехливанин,
със зъби заскърца,
на Марко налетя
врат да му прекърши,
парче по парче да го къса.
Пусти Марко, Крали Марко
до три пъти Пехливана хвана:
първи път го хвана -
крак му до коляно потроши,
втори път го хвана -
ръка му от рамо извади,
трети път го хвана -
на земя го по гръб тръшна.
- Слушай ме, слушай, Али Пехливанин,
права дума да ти река:
кога дъб балкански превиеш,
кога мрена струмска надплуваш,
кога вятър тракийски надбягаш,
тогаз ела - пак да се преборим!