автор: rumpel

Дойдох сред твоя роден град,
където всъщност ти не си.
Попаднах в неизвестен свят –
от тук до хоризонта син.

Наблизо някакви щурци
ми свирят на ухо Равел.
И кос със цвят на антрацит
ми рецитира Жак Превер.

Вълшебен и омаен свят,
далече, толкова далеч
от Теб, измислен Непознат,
за който всъщност иде реч
във всеки мой любовен стих.

С отсъствие присъстваш ти,
от тук до хоризонта тих,
където самота крещи…