автор: Fabiana

Не знаеш коя съм, къде ще спра,
ще те погубя или възродя,
не знаеш мрака ли ще осветя
или светлината угася...


Пустиня ли съм или океан,
не съм ли пропаст спотаена
и чакам някоя душа смутена,
с вик отчаян да потъне в мене.

Не съм ли свежа китка от цветя,
омайваща с меден аромат,
не съм ли отровната стрела,
забита смъртоносно в гръдта.

Може да съм пареща главня,
разпръскваща огнени искри
и в тиха нощна самота,
неочаквано пожар да заблести...