автор: jollyroger

При залез-слънце Вятърът утихна
и Океанът се успокои,
безкрайната повърхност се усмихна:
„Вълшебна нощ навярно предстои?..”

В мига когато Слънцето догони
на хоризонта бледата черта-
внезапно като ритуален огън
във пламъци водата затрептя...

Небето на оранжеви нюанси
(на Бога-Слънце в нежен ореол)
допря водата и с протуберанси
извая огнен жезъл и престол...

А после всичко стана тъй внезапно:
потъна бързо Слънцето отвъд-
тогава се опитах да отгатна
Енигмата на неговият път...

Но нямах много време за размисъл
нахлу безумна, дива Светлина-
навярно от магията ѝ слисан
обаче Океанът потъмня...

...На хоризонта спряла за минута
бе приказна, оранжева Луна-
една вълна я доближи нечута,
но тя със Светлина я облада

и светна пак вълшебно Океана,
а цялото небе се позлати!..
...От толкоз Светлина необуздана
побягнаха далечните звезди...


И само, който тръпнещ е въздишал
във лунна нощ всред стихнал Океан,
сам би разбрал налудната ми мисъл
от лунната пътека призован!..

...В такива нощи стават Чудесата:
вълшебствата, космичните игри,
отварят се врати във небесата
утихват Ураганите дори...

Огъва се Матрицата на Времето
отваря се в Пространството Портал
и можеш да избягаш от Проблемите,
които в тоя Свят си си създал...

И сам в нощта безсънна, пълнолунна
във Друго Време да се озовеш...
(Мечтата за това съвсем безумна
от хиляди мечти щом избереш!..)

Там Любовта ти още ще е млада
и в унес ти (почти не остарял)
гърдите ѝ ще галиш със наслада
впил устни във чаровният овал...

....Възможно е дори да срещнеш Бога,
но ако още Той Светът не е създал -
тогава там не се задържай много,
а потърси обратния Портал...

27-28.07.2010. д-р Коста Качев