автор: rumpel

Танцуваше в мечтите си с луната,
светът се радваше и беше ваш.
Сега над теб е само тишината
и тъмна нощ, навлякла черен плащ.

Недей да молиш Господа, човече,
бездомен ти не си и твоят дъх
се рее из мъглата и не пречи,
отново да изкачваш своя връх.

Но Хълмът с лудата трева разтвори,
ядрото свое и си те прибра.
Ти няма вече с нас да поговориш
и с месечината, като сестра.